Пламен Орешарски: Ако сега изпълнението на приходната част ни се вижда лошо, значи предните години е било катастрофално

Според премиера няма никакви предпоставки да се правят изводи в средата на годината, че трябва да се актуализира бюджетът, освен политико-пропагандни. „Изпълнението за първите четири месеца на приходната част е 30,5% от годишните приходи. Това е най- доброто са последните пет години. Ако това ни се вижда лошо, значи предните години е било катастрофално. За разлика от други години, сега има и буфери, така че запазвам висока степен на увереност, че няма да се стигне до актуализация. Това зависи и от начина, по който страната ще премине през политическата криза, на която сме свидетели. Не вярвам политическата криза да увеличи приходите в бюджета, по- скоро има рискове за обратното“, каза г-н Орешарски.  По отношение на заема за 1,5 млрд. евро премиерът обясни, че средствата ще бъдат изразходвани за рефинансиране на дълг в началото на 2015г., емитиран 2002г., както и ще бъде покрит планирания бюджетен дефицит. Министър-председателят подчерта, че въпреки апокалиптичните картини и крясъци за лошо фискално състояние, които напоследък чухме, България е между първите пет от 28-те страни-членки като равнище на дълг и текущ дефицит.

„За насърчаването на външната търговия ще направим известно преструктуриране на търговските представителства. Ще открием такива в страни, които са по- перспективни за нашия експорт, в това число Близкия изток и Средноазиатските страни. Ще закрием търговски представителства в европейски страни, които не дават добри резултати. Европа вече е свободен пазар и няма нужда контактите да стават през търговски представителства“, обясни премиерът.

Г-н Орешарски напомни, че тази година беше възстановено Швейцарското правило, а през  последните четири години индексацията на пенсиите беше с нула процента. „Здравната каса е в лошо състояние, като и лекарствената политика. Дефицитът от миналата година, който заварихме, оказват влияние и сега. За съжаление върху този ефект влияе вероятно по- мудната работа на администрацията ни. ЗИД на Закона за здравето от дълго време стои в парламента, а без законови изменения, не могат да се въведат и дисциплиниращите мерки. В този сектор не бяхме достатъчно настоятелни“, каза премиерът.

На въпрос за КТБ, министър-председателят напомни: „Всички бяхме свидетели на в това число и медийни атаки към тази банка, в резултат на което последва класическа клиентска паника и тегления на депозити. Това доведе до необходимостта банката да се постави под особен надзор, тъй като ликвидните й средства в голяма степен бяха изтеглени, а нито една банка не държи всички спестявания в каса, за да може да ги връща във всеки един момент“.  Премиерът обясни, че в момента банковият надзор е вкарал квестори в банката, чиято задача е да оценят активите и да преценят дали банката е декапитализирана, или не. „Това сигурно ще отнеме поне седмица. Междувременно, за да бъдат спокойни гражданите за своите влогове, съвместно с БНБ и лично с мое участие разработихме схемата, която вече е оповестена, при която по същество банката ще смени акционерите си и ще влязат фондът за гарантиране на влоговете и ББР“, заяви министър-председателят. Той уточни, че по закон след оценката на активите и пасивите се изисква да бъдат поканени действащите акционери да попълнят недостига на средства и да осигурят ликвидни средства – „нещо, в което се съмняваме, че ще стане, очевидно и цялото общество се съмняваше, затова се създадоха напрежения и това доведе до изработването на плана, който беше представен“, коментира премиерът Орешарски. „Ще изпълним ангажимента си на 21-ви другия месец банката да бъде отворена и да разполага с достатъчно ликвидни средства, така че да може да възстанови нормалната дейност, от което зависят не само спестяванията на гражданите, които са сложени там, а и нормалното функциониране на редица други предприятия, които имат авоари и разплащателни сметки в банката“, добави министър-председателят. Той подчерта, че банковата система се регулира и надзирава от Централната банка и водещата роля е на БНБ. „Ние активно я подкрепяме в нейните усилия да реши този въпрос“, заяви г-н Орешарски.

Премиерът обяви, че утре на заседанието на Министерския съвет ще бъде приет последен, но не окончателен вариант на Споразумението за партньорство, който ще бъде изпратен в Брюксел, за да се финализират разговорите. Във връзка с темпото, с което се движи България по този въпрос министър-председателят подчерта, че към момента има само една държава, която има такова споразумение и това е Дания, която не е кохезионна страна. Страните, които са кохезионни, са в процес на преговори като нас.

Г-н Орешарски подчерта, че подписаните споразумения на равнище компания Южен поток-България не пораждат никакви неустойки за нашата страна. „Това, че в момента има уведомително официално писмо на ЕК, с което се поставя под въпрос компетентността на правителството да сключи междуправителственото споразумение от 2008г., е въпрос, по който внимателно ще отговорим“, каза премиерът и напомни, че има и още няколко аспекта в питането.

Министър-председателят отбеляза, че енергетиката не е в добро състояние. „Ако миналата година бях удовлетворил исканията на участниците в енергийната система за между 25% и 40% увеличение на крайната продажна цена, щеше да е в по- добро, но това щяха да го платят българските граждани и фирми чрез намаляване на конкурентоспособността си. Предпочетохме да задържим цените, за да може системата вътре да потърси резерви. От този месец стартирахме балансирания пазар – нещо, което беше забавено няколко години. Това е европейската перспектива“, категоричен беше г-н Орешарски.

По отношение на паричната субсидия за политическите партии премиерът заяви, че не бива да се отива в крайности и напълно да се лишават партиите от субсидии, защото тогава те намират други източници на финансиране, които нанасят по- големи щети на обществото, отколкото сумата, която се заделя сега. „Практиката през 90-те години го показваше, резултатите не бяха добри и тогава“, добави министър-председателят.

Попитан за състоянието на Черноморието, министър-председателят изтъкна, че е крайно време да се приемат градоустройствените планове и да се знае как ще се развиват отделните населени места. За бедствието от миналата седмица премиерът заяви, че се чака оценка за щетите и ще бъдат отпуснати средства. „Страхувам се, че няма да стигнат средствата, но ще търсим и допълнително пренасочване на бюджетни средства, за да подпомогнем поне най- спешните ремонти, които трябва да се направят. Всички засегнати имат право на еднократна социална помощ. Отделно за семействата на загиналите ще отпуснем еднократно обезщетения“, добави г-н Орешарски.

„Консолидацията на българското общество в средата на миналата година беше на пределно ниско равнище. За съжаление сега не е много по- напред. Една година, която задържа конфронтацията в обществото, въпреки моите усилия и настояванията ми към всички мои министри да работят в обратната посока“, каза премиерът. Той подчерта, че кабинетът не се е увлякъл в това да има различно отношение към различни групи в обществото и да ги селектира по това дали те го подкрепят, или не. Премиерът напомни, че още миналата година се въведе правило в НАП за възстановяване на ДДС в зависимост от момента на постъпване, а не от вида фирма. Освен това при пътуванията на министри за търговски сесии в чужбина, има квотен принцип от всички работодателски организации, определяни от самите тях. „В това число в състава на делегациите ни са били представители на бизнеси, които са подписвали петиции за оставка на кабинета. Едното няма нищо общо с другото. Те са български бизнес и ние трябва да им съдействаме, за да могат техните работници да получават заплати и да върви нашия експорт“, категоричен беше министър-председателят. Той добави, че всяко правителство, за да работи, се нуждае от парламентарна подкрепа. „В този аспект въпросите за предпоставки, предстоящи избори са въпроси към парламентарно представените политически партии“, каза г-н Орешарски.