Menu
Max_Weber

Адриана Сукова-Тошева: От гласовете ни зависи в каква Европа ще живеем

- Г-жо Тошева, България вече 7 години е пълноправен член на Европейския съюз. Разбрахме ли за това време значението на изборите за Европарламент?
- След присъединяването на България към ЕС, на 25 май предстои провеждането на едва вторите избори съгласно Договора от Лисабон, който влезе в сила от 1 декември 2009 година. С този договор ролята на ЕП за приемане на европейските закони се разшири значително – от 44 сфери, в които евродепутатите бяха равноправни законотворци с представителите на страните членки в Съвета, сега тези сфери са 85.

Към първите сектори  - транспорт, енергетика,околна среда, защита на потребителите, имиграция, сега се добавиха и основните сектори, преразпределящи европейския бюджет, а именно земеделието и развитието на селските райони и кохезионната политика. Това означава, че правилата за използването на две трети от европейския бюджет бяха договорени съвместно от Европейския парламент и Съвета, представляващ правителствата на 28-те държави от ЕС.

- Защо е важно да се гласува на 25 май 2014 година?
- Важно е, защото от нашите гласове зависи в каква посока ще се развива Европа, в каква Европа ще живеем. Тези избори и пряко избраните представители на европейците ще бъдат основата за един обединен, силен и открит Европейски съюз, изграден на принципите на отговорността и солидарността. Този Европейски съюз има нужда и от силни институции, способни да представляват и защитават европейските ценности и интереси в днешния глобализиран свят. Нека не забравяме, че нашата национална политика е част от европейската политика, и че европейската политика е резултат от преговори между пряко избрани представители в ЕП и представителите на държавите членки в Съвета. Затова, не казвайте само"Европа не ми харесва такава, каквато е сега", а се ангажирайте и гласувайте, за да се промени и да стане по-силна.

- Даваме ли си сметка доколко политиките, които провежда Европейската комисия и Европарламента, влияят върху живота на всеки един от нас?
- Може би не. Но нека не забряваме, че приемането на законовите актове от законодателите - Съвета и Европейския парламент,са предшествани от публични дискусии, които са отворени и достъпни за всички, тъй като са в интернет. Организации и институции могат свободно да изразят своите становища. А прилагането на политиките, в голямата си част, става на национално ниво. Затова е нужно да не се дистанцираме от дискусиите в Европейския парламент и в Съвета и да считаме, че някой друг взема решения вместо нас. Необходима е повече информация, повече разяснение, повече публично обсъждане на темите, които са в дневния ред на законодателите и за възможния ефект за България.Това би дало по-ясна връзка между националните и европейските приоритети.

- Как разглежда Европа темите за заетостта и социалните проблеми?
- Заетостта и социалните проблеми са едни от най-горещите теми през последните години. Голяма част от елементите на политиката по заетост и социални въпроси са национален прерогатив. Но икономическата и финансова криза бяха "приписани"на Европейския съюз и силно повлияха на възприемането и оценката за Европейския съюз. Коректно е да признаем, че кризата беше породена от вътрешни фактори и по-скоро е резултат на недостатъчно законодателство на европейско ниво, въпреки все по-задълбочаващия се единен вътрешен пазар, отколкото от "твърде много Европа". Много от драматичните сценарии за разпад на еврозоната не се осъществиха. Про-европейско настроените лидери се обединиха около една нова посока, базирана на отговорна фискална консолидация, структурни реформи, насочени към растеж и увеличаваща се солидарност от страна на по-силните към по-уязвимите държави членки.

Социалните проблеми бяха засенчени от усилията да се стабилизира икономиката, но те не са били забравяни. В ежегодния процес на анализ на Национални програми за  реформи, представени от страните-членки, препоръките на Съвета са насочени към мерки, които ще доведат до увеличаване на заетостта и растежа, до адресиране на социалните проблеми със стратегически действия.

- Могат ли националните правителства да се справят с тези проблеми, без координирана общоевропейска политика?
- Не, единния общ пазар включва и свободно движение на хора. И това е един разширяващ се процес, все повече хора работят извън своята родина. Целта на европейската политика е тези хора да имат равни права и възможности за труд, социална защита и пенсионни права с гражданите на държавата, в която се трудят. Не само европейските икономики, но и трудовите пазари са все по-свързани и те ще бъдат подкрепени от приетите през април нови директиви за командировани лица в друга страна, чрез по-добри контакти между националните служби по заетостта. Единният пазар на трудова сила изисква общи правила и равнопоставеното им прилагане.

- Каква би трябвало да изглежда Европа след евровота през месец май?
- Според мен Европа трябва да бъде по-отворена към гражданите, по-убедителна в решенията и по-обединена в своите действия, независимо дали са насочени към държавите-членки или към други страни.

Влезте, за да коментирате
нагоре

Най-четени

КИА се преобразува във Висше училище по сигурност и икономика

КИА се преобразува във Висше училище по сигурност и икономика

Колежът по икономика и администрация се преобразува в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика (ВУСИ). Това стана с решение на 43-ото Народното събрание от 21 май 2015 г. и е подпечатано с официалния печат на парламента. ВУСИ ще...