ReACT София: Пътят към икономическото възстановяване минава през образованието

Пет икономически сектора с потенциал за развитие

За да поддържа след 20 години същия стандарт на живот и темп на развитие, България трябва отсега да започне да произвежда продукти с висока добавена стойност, заяви Кристиан Филипов, Специалист Развитие на частния сектор в българския офис на Световната банка. Той представи доклад на финансовата институция за Стратегията за интелигентна специализация на България, от която ще зависи усвояването на европейските средства по оперативните програми „Конкурентоспособност“ и „Наука и образование“ през следващите 7 години.
Европейската комисия стига до извода, че страните членки са на различен етап от създаване на икономики, основани на знанието. Ето защо тя налага създаване на Стратегии за интелигентна специализация в страните членки, които изискват идентифициране и национален консенсус по стратегическите приоритети за развитие на икономиката, обясни експертът.

Според Световната банка, съществуват 5 сектора в българската икономика, които притежават необходимия потенциал за иновации и създаване на продукти с висока добавена стойност. На първо място, това е преработването на храни, в което България има дългогодишни традиции, както и достъп едновеременно както до пазарите на ЕС, така и на бившите Съветски републики. Традициите са в основата на потенциала и на машиностроенето и електрониката, където обаче сериозен проблем е застаряващата работна сила. Това налага спешната необходимост от образоването и привличането на млади хора за нуждите на индустрията. Намирането на квалифициран персонал е основно предизвикателство и пред сектора на информационните и комуникационни технологии. В областта на фармацевтиката България също има добри перспективи, ако инвестира повече в иновации и създаване на нови продукти, за сметка на генеричните лекарства. Интересни възможности за страната предлагат и културните и креативни индустрии, в които работят основно микро и малки компании, но същевременно заетите в тях имат средно с 30% по-висока производителност от другите икономически отрасли.

Негово Величество ученикът

„Ние гледаме на учениците като на клиент, на чиито индивидуални нужди трябва да отговорим – да му представяме информацията бързо, лесно и разбираемо, за да разбере, че може.“, сподели Дарин Маджаров е създател на Уча.се и автор на над 550 видео урока по математика, физика, химия, биология, английски език и други. Към момента уроците на стартиращата компания са гледани от над 35 000 ученици, а по 1000 нови потребители се регистрират на платформата всеки ден. Видео обученията на Уча.се бързо навлизат и в българските училища, което показва и отварянето на образователната система към иновативния подход.

Според Дарин, стресът е основен двигател за успеха на създадения от него иновативен бизнес, в който работи екип от близо 40 служители. „Всяка сутрин се събуждаме с мисълта – даваме ли необходимото на учениците?“.

Той е на мненеие, че правителството трябва да подкрепя предприемачеството дотолкова, че да се говори за него, да създава среда, в която младите хора да повярват в това, че могат да успеят. „Оттам нататък всичко е в ръцете на предприемача“.

Ползваме финансови услуги, без да ги разбираме

По думите на Нина Колчакова, един от създателите на фондация „Инициатива за финансова грамотност“, финансовата криза избухва от една страна, заради алчността на компаниите в сектора, а от друга, заради незнанието на потребителите. Затова и европейският регулатор от една страна засилва надзора, а от друга – изискванията за прозрачност и предоставяне на детайлна информация за финансовите услуги.
В редица свои препоръки Европейските институции изтъкват нуждата от национални стратегии за финансова грамотност, но засега такива са въведени или се разработват в едва 14 страни членки. България не попада сред тях, като статистиката показва, че по ниво на финансово образование страната е на средното за ЕС, но то пада драстично при слабо образованите българи и тези от малките населени места. „По-добрата финансова грамотност ще подтикне гражданите да мислят за бъдещето, да използват повече финансови инструменти, което ще направи и финансовата система по-стабилна“, коментира тя.

Източник: Информационно бюро на ЕП в България