ВУСИ привлича млади и перспективни преподаватели

Сред тях е и Людмила Бойкова. Тя завършва с отличен успех бакалавърска степен „Международни икономически отношения” и магистърска степен по „Международна търговия” в ПУ „Паисий Хилендарски“. Започва докторантура по „Социология” в Словения в университета в гр. Нова Горица, с който ВУСИ има сключен договор за двустранно сътрудничество. Одобрена е за Европейска стипендия за финансиране на обучението. В момента защитава докторската дисертация и е част от преподавателския екип на Висшето училище по сигурност и икономика. С Людмила Бойкова разговаряме на старта на новата академична учебна година.

- Добре дошла отново в България. Как се чувстваш в родината?

- Много се радвам да съм отново в България и в Пловдив. През годините съм имала много възможности за пътуване из Европа, но Пловдив винаги е на първо място в моето сърце.

- Какво най-много ти липсваше от България, докато беше в Словения?

- На първо място хората – семейството, приятелите, колегите. В Словения се бях съсредоточила единствено върху научната дейност и ми липсваше много работата със студентите. За мен обучението на студенти е двустранен процес, в който аз се стремя да им предам своите знания и опит, а от друга страна студентите винаги ми предоставят нова и различна перспектива върху дискутираните въпроси. Това динамично взаимодействие ме стимулира да търся все по-практически ориентирано структуриране на учебния материал и ми осигурява възможността да предлагам на студентите актуални и практически ориентирани материали в процеса на обучение.

- Какво знаеше за Словения преди да заминеш?

- През 2003 година посетих Словения за първи път и ми направи впечатление на много красива и гостоприемна страна. Това впечатление се потвърди, след като заминах там, за да започна обучението си като докторант.

- Каква беше ролята на семейството ти през този период от време?

- Аз съм изключително благодарна на цялото ми семейство за подкрепата и помощта по време на моето обучение в Словения. Ние поддържахме постоянна връзка и те бяха моята опора, първи съветници във всяка ситуация.

- Какво е отношението към българските студенти в Словения?

- Отношението към всички чуждестранни студенти в Словения е много добро. Административният състав полагаше изключителни усилия да ни помага и подкрепя в образователния процес, а и извън него. Определено в университета, където аз съм докторант се формира една приятелска и интеркултурна работна среда.

- Разкажи ни за университета в Словения, където беше 3 години?

- В момента завършвам докторантско обучение във Факултета за приложни социални науки, Нова Горица, Словения. Обучението в този факултет е съсредоточено върху социалните науки, като предлага бакалавърски, магистърски и докторантски програми. В рамките на докторантското училище има програма изцяло на английски език, в която гостуват преподаватели от цяла Европа, и където са събрани студенти от редица Европейски страни.

- Как протичаше един твой ден?

- През първата година на обучение програмата беше много интензивна – посещения на лекции, изпълняване на задания, участия в научни форуми. През втората и третата година от обучението си имах възможността да се съсредоточа върху моя собствен изследователски проект и да проведа научно изследване в България и Словения. Това беше свъзано с много пътувания и координация на графици, тъй като исках да интервюирам възможно най-много хора и в двете държави.

- Имаш ли проблем при намирането на информация?

- В Словения ролята на научния ръководител е изключитечно важна и отговорна. Провеждат се ежемесечни срещи и обсъждания на напредъка на докторанта. В рамките на докторантското училище има ежемесечни консултации с експерти в зависимост от сферата на научен интерес на отделния докторант. Два пъти в годината всеки докторант представя напредъка на своята работа пред останалите докторанти и комисия от преподаватели. Тези срещи са особено важни и ползотворни, тъй като докторантът получава коментари, предложения и забележки относно своята работа.

- Каква е реализацията на хората с научни степени в Словения?

- За мен беше много интересно да разбера, че в Словения докторската степен е условие за успех и в частния бизнес. Редица специалисти, които работят или управляват частен бизнес, започват обучение като докторанти с цел повишаване на своята квалификация.

- Какво ще правиш след защитата на докторската степен?

- След защитата на докторската степен имам желание да се върна и да работя пълноценно във ВУСИ. Намирам, че ВУЗ-ът предлага възможността за работа в млад и динамичен колектив, където ще имам възможност да доразвия своите изследователски интереси и да дам своя принос в обучението на студентите.

- Защо искаш да продължиш в България? Много твои връстници дават мило и драго, само и само да отидат в чужбина!

- Моя любима преподавателка по френски език винаги ни съветваше: „На дървото му трябват корени”. Тази мисъл много ми допада. Аз смятам, че в България има все повече и повече възможности за персонална и професинална реализация. А и за мен красивата природата на нашата родина, приятелите, традициите са мотиватор да търся и постигам реализация в България.

- Много се спекулира с качеството на висшето образование в България. От позицията на опита, който имаш, какво показва съпоставката?

- И в България и в чужбина има добри образователни практики. За мен най-важното условие за качествено образование в днешно време е учебната програма да бъде практически ориентирана към нуждите на пазара на труда. Това се постига по-лесно в по-гъвкавите частни висши училища като ВУСИ, където учебните планове се адаптират своевременно спрямо новостите в бизнеса и преподавателите се стремят да се съобразят с образователните нужди на всеки студент. Смятам, че предпоставката за успешно обучение е именно образование адаптирано към нуждите на студентите.

- Какво ще кажеш на всички, които се колебаят дали си струва да имат висше образование?

- За мен нуждата от висше образоване в днешния бързоразвиващ се свят е безспорна. Последните доклади на Европейската Комисия по въпросите на безработицата и пазарите на труда очертават две основни тенденции. Първо, липсата на висше образование увеличава рисковете от бедност, социална изолация и дълготрайна безработица. Второ, висшето образование и повишаването на квалификацията са условие за намиране на по-добра работа, по-високо заплащане и устойчива реализация на пазара на труда.