Проф. Трендафил Митев: Ръководството на ВУСИ проявява съвременно и национално отговорно мислене

Проф. д.ист.н. Трендафил Митев е роден в София. Завършва специалност „История” в СУ „Св. Климент Охридски”. Научните му интереси са в областта на историята и теорията на политическия живот в България; идеологии и политическа дейност на българската емиграция в Новия свят. Автор е на десетки монографии, научно-публицистични статии и трудове. Преподавател е в катедра „Политология” на УНСС. Във Висшето училище по сигурност и икономика води дисциплината „Българознание”.

1. Проф. Митев, във Висшето училище по сигурност и икономика четете лекции по дисциплината „Българознание“. Какво е характерно за нея, към кого е насочена?

Най-напред искам да благодаря за предоставената ми възможност да разкажа за тези неща пред изданията на ВУСИ. През епохата на индустриалната революция, около средата на ХІХ век, става пределно ясно, че в духовния облик на народите, населяващи модерния свят, има конкретна, при това много важна специфика.
 
Това е основният въпрос на времето, който вече два века не е загубил своята актуалност. По простата причина, че развитието на цивилизацията доказва по неоспорим начин как от индивидуалното „можене“ или „не можене“ на даден народ, зависи онова, което той постига, при създаване на реална среда за собственото си развитие. Отделните народи са живели при различни природно-климатични, политически и културни условия. А това са обстоятелства, които са оставили трайни следи върху техния облик и духовно-творчески потенциал. По тези причини в цивилизования свят започва да се развива и преподава в университетите научно знание, свързано със специфичните особености в начина на мислене, психиката, конкретиката в практическата рефлексия към околната среда, манталитета, характера, мотивите за поведение и пр. на различните представители на цивилизования свят. В резултат се формира този клон на хуманитарното познание, който се определя най-общо като „народознание“. Това на практика е знанието за особеностите на отделните народи и начините, по които те стимулират или забавят тяхната еволюция.

В различните университети по света, в частност и в България, /примерно УНСС, СУ “Св. Кл. Охридски“ и др./ проблематиката се поднася на студентите в рамките на еднотипни в същността си четения, но с няколко различаващи се наименования на лекционни курсове като: „Народознание“, „Народопсихология“ или „Политическа антропология“, „Етнодемография“ и др. Аз принадлежа към учените, които смятат убедено за най-точно названието „Народознание“. Но тъй като в нашия случай става дума за конкретния облик и възможностите на българите като народ, съм възприел най-конкретната изразна форма - „Българознание“. Дефинитивно това е хуманитарна наука, която изучава спецификите в народностния характер, формирани в хода на конкретния исторически живот, в резултат на условията, влияли за реализацията на постижения или неуспехи в съдбата на съответния етнос.

И сега най-същественото във Вашия въпрос: Защо студентите би трябвало да имат знания по тази проблематика? Основното, което трябва да се организира и ръководи – независимо дали става дума за гарантиране на националната сигурност на държавата или за извършването на велики дела, в икономическото развитие на народа – това са хората с техните конкретни качества. Особеностите на националния характер – и като индивидуален потенциал за развитието на личността, и като сборна обществена ефективност от колективното действие. Защото животът е доказал по безапелационен начин, че българинът притежават конкретно „можене“ като индивид, благодарение на което той е постигал най-великите нива в своята собствена еволюция. Но в същото това време, по ред обективни и субективни обстоятелства, в начина на мислене, емоциите, мотивите за поведение и начините за практическо разрешаване на проблемите, при нашия народ личи и определено „не можене“. Особено когато нещата допират до колектива – до организирането, единомислието и единодействието в рамките на общността.

2. Пишете, че „науката за българите“ има вековна история. Каква е била нейната съдба през годините и защо е получила това отношение?

Още през епохата на средновековието, представителите на българската интелигенция развиват силно така наречения „житиен жанр“.  В похвални слова се описват качествата на великите личности: Св. Иван Рилски, Св. Петка Търновска, цар Симеон, цар Иван Александър и др. В тези текстове се очертават качествата им като водещи представители на духа и делото. Техният живот и постижения се сочат всяка неделя в храмовете като пример за подражание на обикновените хора. Така започва реализацията на първата народостроителна теория при българите. В нейните основи са заложени любовта към родната земя, необходимостта да се спазват ценностите на християнския морал, ползите от човешката толерантност и пр. Като резултат, в българския народностен облик са вградени водещите позитиви на европейската цивилизация. Именно те ни наредиха с достойнство в семейството на народите от Стария континент. До днес това са постижения в българското мислене и действия, които са неизменна част от същността ни като българи. Тези постижения на приливи и отливи продължават през цялата ни история, независимо от превратностите на историческото време.

3. Утопия или болезнена необходимост е съживяването на традициите в областта на българското народознание?

Защо в българската съдба действа един зловещ закон: след всеки видим възход, да следва като задължителност неизбежен погром? Защо всяка нова българска генерация трябва да започва своя живот от някаква, качествено нова, „своя нула“? Къде е скрито „проклятието“ в българския народностен характер, което води до тази трагичност в националната ни съдба? Какво ще остане от България, ако продължи тенденцията всяка година да я напускат по над 40 000 млади хора? И т.н., и т.н.

Това са основните – най-важните въпроси на нашето настояще и бъдеще, които са свързани с това което наричаме „традиции“! Крайно време е да се разбере, че всяко време изисква „своя тип“ българин! Защото новите времена – включително и нашето време днес – искат нов потенциал и друго практическо можене от личността и общността в страната ни. Но те не се ражда случайно. За тях трябва да се работи целенасочено. И най-важното на базата на научното познание, което да обяснява: как при конкретиката на различните исторически епохи, българската интелигенция е „извайвала“ същностно онези поколения, които тласкат държавата към възход? И кое в характера на българите е залагало „мините“, водили към катастрофите.

Така че ако ние днес осъзнаем „какъв българин“ трябва да формираме сега – чрез училището и университета /като вземем от миналото най-доброто от опита на нашите предшественици/, ние ще осигурим отново възможността за възход на нацията и държавата. Защото ще създадем главният фактор за напредъка – човекът, в чиито характер доминират градивните позитивни енергии.

Големият екзистенциален въпрос, който се налага на базата на анализа на българските традиции обаче е: как да дадем необратимост на нашия възход в бъдеще? Така че след него да не следва ново движение към бездната. Процес, който за сега демонстрира зловещата си способност да се повтаря периодично. И ако той не бъде преустановен – българите не могат да очакват светло бъдеще.

4. Какво е отношението на съседни на България държави към знанието за собствените им народи?

Казано най-кратко: напълно съзнателно, последователно и без каквито и да било компромиси! В Сърбия от 200 години се реализира една подчертано националистическа и агресивна народостроителна теория. Благодарение на нея през ХХ век управляващите в Белград успяват да създадат една „мини империя“ – бившата Югославия. Плюс безпрецедентния факт: през ХХ век да подменят националното съзнание на част от българското население в Р. Македония. Чрез насилственото натрапване на представа за съществуването на някаква отделна, „македонска нация“. Тя „нямало нищо общо“ с българската, като двете дори били „пълни антиподи“. Тези резултати са постигнати благодарение доминирането на други, напълно съзнателно формирани мисли, чувства, емоции и мотиви за поведение в сръбския народностен характер.

Ситуацията при гърците е аналогична, само че е с много по-стари корени. Там от векове се разпространява мантрата „че гърците са дали светлината на света“. Тоест – че благодарение способностите на своите предци, които са сътворили науките в древността – гърците заслужават да са „галените деца“ на света. И те много умело използват позитивите на своя национален характер за да вземат всичко от останалия свят, без днес да му дава почти нищо в отплата. Реалност, която също е резултат на трайно формирани конкретни начин на мислене, представи, чувства, емоции и мотиви за поведение.

Сходни са ситуацията и при албанците и румънците. За турците не ми се говори изобщо, защото техният президент през последните години ежедневно внушава публично какво трябва да мислят и как трябва да действат мюсюлманите в настоящето и бъдещето. Така че около нас е населено с активни и много силно развити национални характерови особености. Те са напълно противоречиви на българския народностен облик. И ако ние също не работим постоянно, целенасочено и професионално, за да формираме ново, модерно младо поколение, аз лично имам много сериозни опасения за бъдещето на нашата нация и държавата.
 
5. Чия е отговорността и задължението „науката за българите“ да бъде развита и да получи подобаващото й се място?

Отговорността във всички науки, включително и в хуманитарните, на първо място е на учените. Те са тесните специалисти с експертен потенциал, които знаят какво липсва, както и какво и как може да се добави, в начина на мислене, чувствата, емоциите и мотивите за поведение, които формират добродетелите на човешкия характер. Това те правят чрез изследване на реалните обществени процеси, писането на книги и разработването на лекционните курсове. След това отговорността преминава към висшите учебни заведения, които осигуряват конкретния терен и точната обществена среда, в която това знание трябва да се вгради като елемент от гражданското възпитание на младите бъдещи лидери на нацията. Много може да помогне разбира се и Министерството на образованието и науката като стимулира научно-изследователската и преподавателска дейност, за разработването и реализацията на една цялостна и официално приета нова, напълно съвременна народостроителна теория за българина от ХХІ век. Няма друг, който да мисли по тези въпроси! И колкото по-бързо и по-ясно се получи синергията /т.е. обединението на силите/ между посочените фактори, толкова по-скоро ще видим мислене и действие и при съвременното българско общество, което може да изведе нацията и държавата към нов връх в еволюционното й развитие.

6. Как оценявате инициативата на ръководството на ВУСИ за въвеждането на дисциплината „Българознание“ в учебния процес?

По един-единствен начин. Като реална проява на съвременно, национално отговорно и държавнотворно мислене на ръководството на ВУСИ. Защото ако в това висше училище се подготвя сериозна част от бъдещия ръководен кадър в сферата на националната сигурност, тези млади специалисти трябва да знаят кого  организират и как да го ръководят. Това може да става ефективно, ако те са наясно със специфичните „можения“ и „не можене“ на персонала, с когото се работи. Така че сигурността на държавата да се гарантира трайно. Абсолютно същото се отнася и към онези възпитаници на ВУСИ, които ще навлязат в различните сектори на националната икономика. Те също биха били много по-ефективни в своята практика, ако утре познават и плюсовете и минусите на поколението българи, с което ще работят близо половин век. Много от възпитаниците на ВУСИ и ще го ръководят. А още по-добре е, ако всички тези възпитаници на висшето училище си формират и практическо умение, като интелектуален елит на нацията, да могат да надграждат преди всичко добродетели у онези, които направляват. Като в същото време умеят, целенасочено да елиминират техните слабости. От това ще зависи успехът и в личната кариера на младите специалисти с висше образование, и общия позитивен принос, който те ще дадат върху актуалното модернизиране на българите, съгласно обективните изисквания на ХХІ-то столетие.