Проф. Михаил Мирчев: Не очаквам компроматна война за евроизборите

Говоренето ще бъде преместено към политики, които трябва да търпят промяна и развитие. Визирам социалните ангажименти, субсидирането и финансирането на българското земеделие. Проблемът с индустриализацията също ще е във фокуса на партиите, разбира се пречупен през призмата на Европарламент и Еврокомисия, и отражението му върху България. Нашата страна продължава да бъде донор на млади и образовани хора, които отиват да работят в други държави от общността. Крайно време е те да започнат да си „плащат” за човешкия капитал, който ние им подаряваме.

- Доколко посланията на отделните партии ще повлияят върху решението на хората за кого или за какво да гласуват на 25 май?
- Все още посланията не са съвсем изчистени. Основната причина е, че част от партиите имат проблем с позицията си за събитията в Украйна. Всъщност тази кампания, във вътрешен план, ще протече под знака на това външно за страната ни политическо събитие, което си е почти война. Бъдещето на много от партиите ще зависи до голяма степен от това как ще се влезе в тази проблематика. Това е първата голяма разделителна линия – между русофили и русофоби.
Втората е свързана с еврооптимизма и евроскептицизма. Под еврооптимизъм се разбира не просто желание Евросъюза да просъществува, а да го има в сегашната си многобюрократизирана, все по-централизирана, стигаща до парадокси централизация от Брюксел. Противоположните настроения, които ще имат огромно присъствие в новия Европарламент, са свързани с евроскептицизма. Те означават съхраняване на Европейския съюз, но в друга форма на функциониране и отношения между дъравите в него. Свързани са с друг тип действия на ЕК, с връщане на основния принцип за националното самоопределяне на държавите членки, които не просто запазват, а утвърждават своя държавен и демократичен суверинитет.

- Възможно ли е сътрудничество между ПЕС и ЕНП, за да се гарантира бъдещето на Европейския съюз?
- На практика се наблюдава сближаване между умереното ляво и умереното дясно. Причината е, че те са застрашени от двете си страни – от крайно дясното и идващото след него, с малко забавяне, крайно ляво. Според предварителни прогнози, радикализираното дясно ще получи около 20% , а 12-15% от европейците ще предпочетат по-крайно лявото. Като си дадете сметка, че и в самия център има умерени, но също евроскептично настроени хора и формации, се налага изводът, че ще се формират два условни центъра на влияние. Единият ще бъде на умерените, а другият – на набъбващия радикален сегмент. Ето, затова е възможно сътрудничество между умерено лявото и умерено дясното.

- Какво означават тези тенденции, пренесени на родна почва?
- Сближаване на позициите на прононсираните в момента опоненти БСП и ГЕРБ. Социалистическата партия е центристко лява. ГЕРБ, след като се очисти от някои свои екстремистки фигури като Симеон Дянков, също има перспектива на  позициониране в умереното център-дясно политическо пространство. Срещу тях стоят ярките националисти като Атака, НФСБ и ДПС. Виждаме опити от страна на комунистите също да се активизиат и да станат видими в политиката. В момента не знаем дали Бареков ще оцелее на политическата сцена и какво поведение ще има след това. За да се задържи, той ще трябва да се радикализира. Затова перспективата в следващите 2-3 години не изключва възможността радикалната конфигурация, която се формира в Европейския съюз, да се прехвърли и в България.

- Защо е важно да се гласува на 25 май?
- Първо, защото сме български граждани и имаме отговорност какви и кои точно хора ще изпратим в Евросъюза. Второ, новият Европарламент няма да си прилича с досегашния. Изборът сега е да се гласува за по-умереният център или да се даде доверие на крайните десни и леви партии. Освен това си заслужава да се гласува, защото в Европа се борят едни радикални проамерикански и антируски настроения с умерените европейци, които търсят баланс, защото сътрудничеството с Русия съхранява възможностите за огромен бизнес. Това са 3-те фундаментални причини, заради които си заслужава да гласуват 3,5 млн. активни граждани на евроизборите на 25 май.