Медиана: БСП води на ГЕРБ, Бареков е пред ДПС

•    Към момента (13 май) четири партии преминават бариерата за излъчването на евродепутати – БСП, ГЕРБ, ДПС и ББЦ.

•    Още три партии запазват шансовете за преминаване на изборната бариера (5.88%) – Реформаторски блок; НФСБ и Атака. От трите партии Реформаторския блок е с най-големи шансове да премине бариерата.  

•    Към момента БСП води с около 3 % пред основния си политически опонент ГЕРБ.

•    Причината е не толкова нарастване при БСП, колкото спад при ГЕРБ. Основният фактор за този спад е навлизането на ББЦ на политическата сцена. ББЦ е привлякъл около 14 % от бившите (на последните парламентарни избори) гласоподаватели на ГЕРБ.

•    Данните показват странен феномен - с наближаване на изборите намалява и готовността, и желанието да се участва в тях. („Не са толкова важни.“) Вероятно, тук дава отражение липсата на желана  вътрешнополитическа алтернатива – критичността към настоящето управление е висока, но връщането на ГЕРБ (основната опозиционна сила) е неприемливо за преобладаващата част от избирателите.

•    Данните от изследването показват, че може да се очаква изборна активност сравнима с предходните избори (2009 г.) за евродепутати – от порядъка на 2,5 – 2,6 млн. избиратели. (Около 37 % според списъците на ЦИК или около 43 % от реално наличните в страната избиратели.)

•    Подобна – относително ниска – избирателна активност дава шанс на малките партии, но с твърд електорат. Изборната бариера за тези избори ще бъде около 150-160 хил. гласа.

•    Вероятно събитията в Украйна също дават отражение както върху изборната активност, така и върху рейтинга на политиците. Преобладаващата част от избирателите не споделят доминиращата позиция на ЕС и САЩ за ролята на Русия в събитията в Украйна (Русия като инициатор и „виновник“ за дестабилизацията на региона).  В този смисъл ЕС и политическият елит в страната влизат в конфронтация с преобладаващото обществено мнение в страната. Съответно губят престиж, доверие.

•    Идеята за задълбочаване на санкциите срещу Русия се посреща подчертано негативно – 9 % подкрепят санкциите, докато 41 % считат, че България трябва да се противопостави на подобна идея.

•    Рейтингът на почти всички политици бележи сериозен спад. Това е необичайно. Обикновено подобно явление е характерно по-скоро за периоди между избори, но не и в предизборна ситуация. Вероятно именно събитията в Украйна (и разминаването на публичното говорене на партийните лидери с обществените нагласи) е причината за това.

•    Налице са известни индикации за „излизане от кризата“ – в личен психологически план. Постепенно очакващите положителни промени за семейството си (в материален план) се изравняват с песимистите. Намаляват (в сравнение с 2011 и 2012 г.) хората, които „ще свиват коланите“, увеличават се хората, които няма да се ограничават драстично в потреблението си, дори се появяват и хора, които „ще се поотпуснат“ в материално отношение. Въпреки това, песимизмът по отношение на икономическото развитие на страната е доминиращ.