Румен Порожанов: Актуализацията е съобразена с всички показатели, които влияят на бюджета

Той обърна внимание, че проектобюджетът отразява състоянието на публичните финанси в рамките на проблемите, които се оформят в бюджета от гледна точка на лошо планиране и на неблагоприятна макроикономическа среда. Министърът допълни, че фактор се оказва и отрицателната дефлация, заради която брутният вътрешен продукт (БВП) на страната от заложен 81,7 млрд. лв. по номинална стойност намалява на 79 млрд. лева. „В държавата потреблението е свито, цените намаляват, инвестициите са малки, да не кажа че отсъстват заради политическата криза и заради недоверието както на европейските институции, така и на инвеститорите към България“, разясни той. Финансовият министър уточни също, че 1,7 млрд. лв. от предложения дълг е предназначен за финансиране на дефицита, а останалата част е буфер в рамките на хипотези за банковата сфера.

На въпрос, свързан със стартиралата процедура срещу България от страна на Европейската комисия, министърът на финансите коментира, че особеният надзор, в който е поставена КТБ, не предполага достъп до средствата на вложителите. „Веднага след поставянето на банката под надзор, ЕК започна информационен режим с българската държава и с БНБ от гледна точка на това доколко директивата от 2009 г. е транспонирана правилно, така че духът й – да се предоставят средствата на вложителите в максимално бърз срок, след като се установи, че банката има ликвидни проблеми – да стартира. В рамките на диалога с ЕК, ние сме заявили ясно още в мое писмо от август, че в момента работим по закон, който ще синхронизира  директивата и в който ще се разпише, че когато банката спре плащания и без да е фалирала, Гаранционният фонд да може да започне плащанията“, каза той. 

По отношение на КТБ има движение в това, че казусът трябва да се разреши, отбеляза министърът. По думите му оценката, възложена от БНБ на одиторите и квесторите, трябва да приключи в началото на следващия месец. Порожанов посочи, че в момента има интерес от Виенския фонд и той на база на тази оценка може да предприеме действия за оздравяване на банката. „За мен това е най-добият вариант, защото оздравяването ще стане с инвестиции на акционерите, а ако се наложи ликвидна подкрепа от държавата, тя ще е частична“, е мнението на финансовия министър. Той също така уточни, че оздравителният план трябва да мине за одобрение през ЕК, да бъде определен дали съдържа някаква държавна помощ, дали противоречи на изисквания и директиви – ако се прилага инструментариум за рестрикции, за прехвърляне на капитализация на негарантирани влогове.