ЕС трябва да отчита желанието ни да защитаваме Шенгенското пространство, въпреки че не сме част от него

Борисов коментира изразената позиция на България по време на срещата на върха в Брюксел вчера. „Всеки може да интерпретира една дума както прецени или да започне интерпретацията от там, където реши. Предполагам много от Вас са чели писмото от Турция и нашия отговор, но няколко абзаца от него са важни”, подчерта министър-председателят и изчете част от писмото на турския премиер Ахмед Давутоглу, с което последният призовава за полагане на общи усилия при справянето с миграционната вълна.

”Това е доста дълго писмо и е хубаво да го прочетете, но няма да Ви губя времето, като го чета цялото. Турският премиер ме моли да споделя това, което е написал, пред ЕС. Писмото формира и моята позиция за Европейския съвет, а там има диаметрално противоположни мнения. Като започнем с унгарското, което е най-твърдо и казва, че бежанец не е този, който избира в коя страна да остане. Фокусът бе изцяло върху Италия и Гърция, но аз извадих картата на България и казах, че ще говорим за география”, поясни премиерът и каза как по време на срещата в Белгия е обяснил, че дължината на нашата сухопътна граница с Турция не е по-малка от гръцко-турската.

Борисов попита риторично дали е необходимо да влязат и в България 300 000 бежанци, за да се свика извънредна среща в Брюксел и за страната ни. „С лошото време, което предстои, тези хора няма да се върнат обратно в Сирия, а панически ще се насочат да преминават границата. Този проблем генерира милиони загуби и по-слабите гранични региони не могат да се справят", обясни Борисов. По думите му гореща точка е център, през който лицата минават, взимат им се пръстови отпечатъци и се настаняват в бежански центрове. „Аз не бих дал заповед да се отблъскват на границата жени и деца”, подчерта премиерът.

Борисов посочи, че и в момента има горещи точки на бежанците в България. „Кое Ви изненада, че това е новината на деня, след всичко, което съм изразил като позиция на срещата? Ние и сега сме гореща точка и затова са страховете на българите, че тази вълна, това цунами, което се движи през Средиземно море, то ще дойде тук, защото някои затварят границите си”, каза още министър-председателят. Според Борисов колкото повече огради се построят, толкова по-трудно прииждащите ще преминават в други държави. „Аз изпитвам тревога от това, което ни предстои, защото вървим след събитията. Преди да стане думата за горещата точка има няколко предложения, които съм направил и които услужливо се премълчават. Първото от тях е на територията на Сирия и Либия да се изградят зони за сигурност, за да може тези хора да са близко до родните си места и след това да се върнат там. Казва се, че това било почти невъзможно. Защо? По-лесно ли е да се правят такива горещи точки на територията на самия ЕС? Същите пари ще се похарчат за лагерите в Ливан, Италия или Гърция. Три пъти поставях този въпрос", каза още Борисов и съобщи, че е помолил председателя на ЕК да се ревизира решението за наказателни процедури и санкции, особено срещу България. „Дадох пример с пенсията на българските пенсионери. Глобяват и народът ни ще плати за това, че се грижим за бежанците дори по-добре от българския пенсионер. Това ни е икономическото състояние. Ние в ЕС се събираме само да кажем колко милиарда трябва да отделим и къде да разселим мигрантите. Опитах се максимално да защитя интереса на страната и хората, поставяйки темите и проблемите точно такива, каквито са. Без да противореча на хуманността на България. Нямам претенции, че съм най-умен и най-знаещ, ако има друго предложение - веднага ще го приема. Но това се реалностите на днешния ден”, каза още той.

Министър-председателят уточни, че самата дефиниция за това какво е бежанец и дали „бяга от ятагана или от икономическите си проблеми” са различни неща. „Всеки има своето право. Някакси се приема за даденост, че в момента полагаме огромни усилия, командироваме полицаи, жандармерия, армия, гранични войски и пазим Шенгенското пространство, от което не сме част. Попитах колегите в Брюксел защо Гърция и Италия ще получат финансова подкрепа за бежанците, а ние продължаваме да взимаме от бюджета си. Попитах и защо само тези две страни ги броят за външна граница, а нас не. Тогава стана въпрос дали искаме „гореща точка”. Много ясно им казах, че съм длъжен да отчета това, което ми пише турският премиер. Какво би станало, ако тези милиони дойдат на нашата граница? Ако бежанците влязат при нас от държава в ЕС, е лесно, но ако влязат от Турция - не можем да ги върнем. Какво ще стане, ако влязат 200 000 бежанци в България? Подробно обясних, че по смесените региони имаме и много мюсюлмани”, изтъкна премиерът и обясни, че 100 000 или 200 000 бежанци биха променили религиозните и културни характеристики на тези места. Според Борисов непрекъснато се говори за военни намеси и интервенции, но след подобни действия следва разруха и бежански поток. „Следва и „Ислямска държава”. Конфликти имаше и в Египет, и в Тунис, и в Мароко. Мога да изброявам още много – Либия, Ливан и т.н. Това са милиони потенциални мигранти през следващите години. Ние трябва да се готвим за това и да имаме единна политика. Това съм казал на колегите ми”, категоричен бе министър-председателят. Борисов изрази своето очакване САЩ и Русия да се срещнат, обсъдят и решат проблема.