Menu
Max_Weber

Има само една национална доктрина – Волен Сидеров

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по онова време и в света. В ранния следобед на 16 април 1925 г. – Велики четвъртък, храмът „Св. Крал“, построен върху основите на десетвековната древна църква „Кириаки“, площадът, известен тогава като „Коручешме“, е пълен с военни. Взривът избухва в 15 часа и 23 минути. Убити са 134 души, между тях трима народни представители, 12 генерали и 26 офицери. Ранени са 343 човека, много от тях затрупани под развалините и по-късно умират от раните си. Атентатът е известен като Кървавия Велики четвъртък. Извършен е от кого?

61 години по-късно, отново през април, площадът, прекръстен на името на „вожда“ на световния пролетариат, лабилния и глезен полудворянин, полудегенерат Ленин, отново е пълен с военни. Провежда се XIII конгрес на БКП. Всъщност с мундири в кафяво или синьо са пълни всички площади, булеварди и улици в отечеството. България вече е страна на развития милитаристичен социализъм, милиционерска държава, в която дори висшият партиен ешелон зависи от КДС, респективно КГБ. Всеки се страхува от всеки. Но от кого всъщност?Само няколко години след това униформите изчезнаха от улиците. Но само военните униформи. Площадът като че ли за една нощ смени своят облик и заедно с паметника на В. И. Ленин от него си тръгнаха и скучните мундири на военнослужещите. Мястото им обаче веднага беше заето от дългите черни раса на духовниците от катедралния храм и околните църкви, на студентите от Богословския факултет, на служителите в Софийската света Митрополия. Площадът вече носеше благословеното име на света великомъченица Неделя. Но в камбанарията на храма все още стояха подслушвателни устройства. Поставени от кого?И трите отговора, които дадохте са верни. Не става дума за имена, институции или предателства. Това, че повечето действащи лица от номенклатурите на КГБ, КДС, Политбюро и на съпътстващите ги икономически конгломерати имат някак интернационално звучене само по себе си нищо не значи.Днес, когато се готвим да посрещнем, пак през април, Пасхата Господня – Светлото Възкресение Христово – на същия този вековен площад (или на който и да е друг храмов площад в родината), няма как да не погледнем назад и да не се попитаме с малко тъга: докъде стигнахме? И за какво беше всичко?Защото при цялото безумие на милиционер-социализма, при цялата му вътрешна обреченост на погибел (най-малкото заради вродения му порок – атеизма) има неща, които в новата „демократична“ България крещящо липсват. И едно от тези неща, за които лично аз не изпитвам носталгия, но от които целият български народ решително изпитва недостиг, е именно скромната, но горда униформа на българския войник.Преди 25 години мислехме за положителен белег за демократизация това, че военните изчезнаха от градския интериор за сметка на свещениците. Мислехме, че една държава е свободна тогава, когато на улицата, на площада, много по-рядко можеш да се разминеш с човек, облечен в униформа на военен или полицай, отколкото в униформа на духовник. Това прибързано съждение се оказа невярно. Невярно тогава. Горчиво днес.Ако днес ме повикат отново под знамето на някое от подразделенията, в които съм служил, аз много точно знам и помня своя дълг, своите всекидневни задължения, усвоените военни техники, начините да бъдеш ефективен, губейки най-малко сили и време. Нещо повече, ако по силата на някакво свръхестествено чудо се наложи утре да воювам рамо до рамо и с хората, които са ме обучавали, и с моите казармени другари, то аз помня и знам всичко за тях – живели сме две години по 24 часа на денонощие заедно. Знам на какво се сърди ст. лейт. Дечев и на какво се радва кап. Братоев, знам какво ще даде за вечеря старшина Тарлев, знам, ако веригите на гаубицата се натъпчат с кал как да ги изчистя за най-кратко време, знам как да поддържам оръжието си така, че да съм абсолютно точен в стрелбата. Мога бързо да изкопая окоп и знам точно къде да го направя, за да не бъда убит, помня на кого от приятелите си мога да разчитам и кой е пълно лайно. Знам как да марширувам горд от това, че съм войник на България и, повярвайте ми, въпреки натежалото от годините тяло, ако дойде ден, в който трябва да се хвърлят вражески знамена пред гроба на Незнайния воин, аз бих марширувал добре!Нищо от това не знаят днешните млади хора, голяма част от тях – лабилни и глезени като някакви съвременни малки ленинчета – и няма как да го знаят, няма как да го помнят. Содомитското НАТО (припомням, че от 2011 г. в американската армия не е забранено войник да практикува секс с животно) и Европейският прайд лишиха България от наборна армия. От това страда националната сигурност, да. Но това е преди всичко удар по българската младеж. Когато утре се разминете на улицата с изпедерастени момчета на по 20-30 години с епилирани ръце и изскубани вежди, с тесни разноцветни блузки, които да подчертават плочките на корема, дайте си добре сметка, че тези момчета никога не са делили една консерва „Русенско варено“ с другаря си на -20 градуса в окоп, изкопан в стоманената земя, на два дни път пеша от най-близкото село, всичко това по време на отцепление, когато чуваш само свистене на снаряди над главата си. Тези европедерастчета никога не са се грели на огън, запален в разпробита тенекия от сирене, охранявайки вагон с боеприпаси, забравен от седмица на разпределителна гара, без стотинка в джоба, но с по 60 бойни патрона в пълнителите на автомата. Никога не са зареждали цев на оръдие и не знаят колко е тежък петдесетият снаряд. И няма как да го знаят, защото в интерес на тези сили, които поробиха майка България, е всички български мъже да са педерасти. Всички български мъже да са дегенерати. И никой да не помни има ли нещо лошо в думата „позор“, и има ли смисъл думата „слава“.Когато бях редник, получавах заплата от държавата. Тя беше точно лев и петдесет стотинки. По-късно ме произведоха „по заслуги“ ефрейтор (една шега, която младите също няма да разберат) и заплатата ми стана два лева. Тогава се смеехме на това, че вече, освен че ще имам по пет стотинки на ден „за жизнь“, ще ми остават и по 50 стотинки на месец „за лайф“. Не зная колко получават сега достойните момчета и момичета, поели пътя на професионалния войник в, уви, небългарската – НАТОвска армия. Но знам, че удовлетворението от това, че си полезен, че защитаваш, че допринасяш за своята родина и за нейната сигурност, за нейната цялост си струва. Гордостта от това да бъдеш воин на Майка България няма как да не е най-многото, което можеш да заслужиш. Тогава, като войник, признавам, не го разбирах. Сега го знам.Но как стои въпросът с другата униформа? Оказа ли се расото поне донякъде достоен заместник на мундира в посттоталитарното „отворено“ общество?Въпросът за националната доктрина на България е въпрос с най-дълго отлаган отговор. Поне за последните 25 години. След преподобния св. Паисий Хилендарски и неговите по-будни съвременници, които заедно възвестиха новото българско мислене – мисленето в неробски, патриотични, възрожденски категории, последва затишие. И после – едно сериозно разделение. То беше вследствие на отварянето на най-дълбоката европейска рана – рана, която не е заздравяла и до днес, няма как да заздравее и по всичко личи, че ще продължи да гнои още много дълго  – т. нар. Велика френска революция, за която добре знаем, че не беше нито „велика“, нито „френска“ и само в известен смисъл „революция“. Няма друго събитие след Голямата схизма от 1054 г., което дотолкова да разедини християнската цивилизация и впоследствие дотолкова да лиши от смисъл и потенция диалога между Православната истина и лихваро-содомския Запад, доколкото раздели и лиши Френската революция. Това разделение даде своето отражение и в предосвобожденска България, и в новообразуваното Трето царство и нататък, ехото на това разделение отеква в обществото ни и до днес.На девиза „Свобода, равенство, братство“, под който се проведе ужасяващият терор на определена група хора над Трона и двора, интелигенцията, духовенството и обикновения французин, Изтокът противопостави своето „Православие, самодържавие, народност“. Дословно думите на граф Уваров, считан за създател на „Теорията на официалната народност“, руската национална доктрина от първата трета на XIX век до падането на династията Романови (вследствие на друга „велика“ революция, извършена от все същите терористи и педерасти) са следните: „Търсейки тези начала, които представляват руския Паладиум (онова, което ще съхрани Русия – б.а.) става ясно, че тези начала, без които Русия не може да благоденства, да става все по-силна и [изобщо] да живее са тези три главни: 1. Православната вяра, 2. Самодържавието, 3. Народността.“Все още се чудите на думите „Свободата не ще Екзарх, иска Караджата“? Все още не разбирате защо Каравелов не тръгва с Ботев? Удивлява ви разделението на русофили и русофоби след Освобождението? Не можете да проумеете що за болен мозък е замислил и осъществил атентата в църквата „Св. Неделя“, кървавото събитие, описано в началото на този текст? Не можете да повярвате, че все повече гласове на културни хора искат реабилитация на Сталин за сметка на кръвожадния дегенерат Ленин, колкото и да е спорен този въпрос? А не става ли по-ясна линията „Луканов“ или „Ран-Ът“, поддържана през целия преход от либералните български правителства, може би без едно?Заменете в цитирания текст на граф Уваров „самодържавие“ (нестрого монархически според стандартите на западния абсолютизъм и папизма принцип, а по-скоро – ограничен от Бога в духа на Юстиниановия кодекс) с „държавност“, а „народност“ с „единство на нацията“ и ще получим следното:„Православие, държавност, народен суверенитет“. Всичко онова, което съвременните колонизатори на България ненавиждат. Нещо повече – всичко, от което се страхуват! Действай! Нападни човека, който иска православно вероучение! Обвини в нелепости човека, който е дал всички свои пари за църкви, манастири и страдащи хора. Подиграй се с усърдието на всеусърдния, който знае всичко за теб, мръснико. Впрочем граф Уваров, заради твърдия си курс като министър на образованието да просвети и образова руския народ и да не допуска „великата френска“ зараза да подкопава вярата и държавността, е жестоко нападан от „свободните и равни братя“. Както и до днес същите нападат и се опитват да притесняват всеки, който говори истината. Така и Уваров е обвиняван (в пасквили, на някои от които, твърди се, е автор поклонникът на „Звездата на пленителното щастие“- Пушкин) не в друго, а в …хомосексуализъм?!?Така стигнахме и до въпроса за расото. В свое интервю през седмицата известният богослов Иван Желев оповести, че Българската православна църква разполага само с една четвърт от необходимите й, за да извършва пълноценно своята дейност, свещенослужители. С други думи, това престъпление, което беше извършено с премахването на наборната военна служба спрямо втория принцип на нашата триада – Държавността – беше извършено и спрямо първия принцип – Православието. Всяко стадо, по думите на древния мъдрец, има нужда от пастир и от кучета. Макар и опростено, и донякъде дори цинично, в общия смисъл това твърдение е вярно. Сам Господ Исус Христос казва в нощта, в която бе предаден от Иуда: „всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“.“ И ако „кучета“ в една държава могат да бъдат и Народното събрание с управленците, и ареопага, и войската, и съдилищата, то Пастир може да бъде само Един – само Господ. За да пръснеш стадото, просто трябва да убиеш Пастира и да подкупиш кучетата.Или да ги пенсионираш. Каквото се случи с достойните български военни през ’90-те и се случва и до днес.Затова и се питаме в навечерието на тазгодишния априлски Великден до къде стигнахме? Защо беше всичко? Но не се питаме в автореквиемната поза на интелектулци от миналото, не се питаме от висотата на бляскави постове или с изкуственото смирение на неразбрани мъченици. Въпросът до къде стигнахме, е всъщност въпрос как да продължим, какво следва нататък. Логичен и естествен за мен може да бъде само един отговор. Моята национална доктрина. Тя не може да бъде компрометирана, тя не може да бъде купена. Тя не може да бъде предадена. Моята национална доктрина е Волен Сидеров.Като ефрейтор от резерва и православен българин в настъпващата празнична Възкресна нощ аз ще благодаря на Бог за дарувания ни по благодат вечен живот. Ще се помоля за хората, които обичам. Ще се помоля за хората, които ме мразят.Знаете ли, някога бях малко сърдит на Господ, че не ми е дал да се родя на този свят в едно и също време с Левски. Че не съм се родил тогава, когато поне отдалеч бих могъл да зърна Ботев.Вече не му се сърдя.

Христос воскресе!

Източник: Пресцентър Атака

Влезте, за да коментирате
нагоре

Най-четени

КИА се преобразува във Висше училище по сигурност и икономика

КИА се преобразува във Висше училище по сигурност и икономика

Колежът по икономика и администрация се преобразува в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика (ВУСИ). Това стана с решение на 43-ото Народното събрание от 21 май 2015 г. и е подпечатано с официалния печат на парламента. ВУСИ ще...