Комисарят по здравеопазването за ебола: ЕС има моралното задължение да помогне

„Рискът от разпространението на болестта в Европа остава нисък“, посочи г-н Борг и изтъкна като аргументи характеристиките на заболяването, високите стандарти на хигиена в ЕС и готовността на страните-членки да ограничат предаването на болестта. „ЕС е готов, но трябва да остане нащрек“, добави той.

Ограничени ресурси

По време на дискусията бе обърнато внимание на нуждата от финансова подкрепа за засегнатите страни, в противен случай, по думите на Петер Лизе (ЕНП, Германия), ни чака „голяма катастрофа“. Матиас Гроте (С&Д, Германия) също се присъедини към становището, че са нужни повече пари, но в същото време изтъкна, че бюджетът е ограничен.

Г-н Борг обяви, че Комисията смята да увеличи финансирането, като прехвърли налични средства от помощите за развитие. ЕС е заделил 11,9 млн. евро от март 2014 г. за хуманитарна помощ във връзка с епидемията и е изпратил експерти и оборудване.

Финансиране на изследванията

Някои от депутатите, взели участие в дискусията, изтъкнаха нуждата от подкрепа за изследвания, които не носят краткосрочна възвръщаемост. Катрин Биърдър (АЛДЕ, Великобритания) посочи, че изследванията в Оксфордския университет на ваксина, която ще бъде изпитана върху хора в близките дни, „са възможни, само защото институтът е получил финансиране от ЕС“.

Спирането на полети

Комисарят по здравеопазването заяви, че спирането на полети до засегнатите страни може да влоши проблемите с оказването на хуманитарна помощ и с изпращането на експерти на място. „Ние трябва да изолираме болестта, не страните“, каза той.

До 26 август 2014 г. броят на регистрираните случаи на ебола в Западна Африка е над 3 000, а 1 552 души са починали вследствие на болестта.