Продукти за мъчения: Европа не може да стои безучастна

За какви продукти става дума в законодателното предложение?

Ние се опитваме да ограничим износа на отявлени средства, които се използват за изтезания, например за оковаването на хора или нанасянето на побой. Също така медицински препарати, които могат да бъдат използвани за смъртоносна инжекция, не трябва да бъдат продавани на затвори или на правораздавателни агенции.

Трябва да разполагаме със законовите инструменти да направим нещо, ако бъде открит камион, пълен с предмети за изтезания. Дори ако става въпрос за транзит от една страна извън ЕС в друга, Европа не може да стои безучастна. Ние също така се опитваме да създадем правна основа, от която можем да действаме, ако се налага. Разбира се, това не се случва всеки ден, но когато стане, има големи последствия за отделни хора.

Колко голям е проблемът в световен мащаб към момента?

Правата на човека по цял свят са под натиск, особено тревожно е положението със свободата на медиите и затова не трябва само да следим, че имаме свободни общества тук в Европа. Не трябва да губим от поглед какво се случва в останалата част от света и как от Европа има нужда, за да помогне за напредъка при зачитането на всеобщите права на човека.

Има ли разлика между това, което заявяваме, и това, което вършим?

Определено, често има голяма разлика и двойни стандарти. Дълго време например ние бяхме много критични към нарушенията на човешките права в страни като Египет. В последните две години изглежда, че изборът е да сме много по-меки към генерал Сиси, който сега е президент на Египет и който прави нещата много по-лоши откогато и да било според активистите за правата на човека, с които аз съм говорила. ЕС е забележително мек към Египет.

В името на сигурността и антитероризма често си затваряме очите за много сериозни нарушения на правата на човека. Смятам, че не трябва да има оправдание. Срещу тероризма трябва да се противодейства, като в същото време зачитаме международното право и правата на човека.