Европейската външна политика: „Имаме нужда от по-силно политическо лидерство“

Колко добре работи тя? Депутатът Арно Данжан (ЕНП, Франция) написа доклад по темата, който бе одобрен от ЕП на 3 април. Разговаряхме с него за предизвикателствата пред Европа в дипломатическата сфера.

Как можем да имаме единна европейска политика, когато интересите на страните-членки се различават толкова много?

Предизвикателствата на нашето време са все по-глобални и по-сложни и отделните страни-членки рядко разполагат с дипломатическите, финансовите и военните средства да се изправят пред тях самостоятелно. Именно на европейско ниво ние ще можем да постигнем ефективен единен подход. Но ако ЕС не може да действа винаги и навсякъде, тогава е важно да преформулираме задачите пред Европейската служба за външна дейност съобразно ясно определени приоритети. Имаме нужда и от по-силно политическо лидерство, за да постигаме консенсус.

В подготвената от Вас резолюция се заявява, че институционални слабости пречат на ЕС да предприеме единни мерки във външната политика. Как можем да преодолеем този проблем?

Всеки път, когато ЕС започва нова мисия в областта на сигурността и отбраната, ние се сблъскваме с едни и същи проблеми и ограничения по отношение на координацията и планирането, логистичната подкрепа и последователността на директивите.

Когато са намесени няколко организации, а това е неизбежно при глобален подход, координацията има ключово значение. В най-добрия случай това трябва да става по неформален път, като естествен рефлекс, но трябва да бъдем реалисти – всяка организация защитава собствената си независимост. Затова трябва да създадем координация, да наложим ясно лидерство и да прецизираме ролите. По мое мнение, контролът трябва да бъде поет от Върховния представител на ЕС за външната политика.

Смятате ли, че посредничеството и диалогът са ефективни за мирното разрешаване на ситуации като кризата в Украйна?

Честно казано, не намирам дипломатическите действия на Европа в случаи като този в Украйна напълно убедителни. Трудностите, свързани със споразумението за асоцииране, бяха силно подценени, а след това имаше период на усилия за посредничество, които нямаха особен политически ефект. Едва когато се намесиха министри на външните работи, инициативите на ЕС станаха по-фокусирани и ефективни.

Това показва, че страните-членки продължават да имат доминираща роля във външната политика, дори и ако приемем, че усилията на Върховния представител и на Европейската служба за външна дейност са полезни. Те обаче просто подкрепят решенията и посредническите усилия, за които страните-членки поемат водачеството. Трябва да разберем, че посредничеството и превенцията имат смисъл и тежест, само ако заплахите от санкции на Европейския съюз изглеждат сериозни.

РЕФ. : 20140401STO41416

Източник: Пресслужба Европейски парламент