Национални съкровища: по-лесно връщане на незаконно изнесени обекти

Въпреки че на европейско ниво съществува нормативна уредба за тяхното връщане, това се случва твърде рядко на практика. На 10 април комисията по култура гласува по предварително споразумение със Съвета за актуализиране на правилата с цел улесняване на процедурите по връщане. Разговаряхме с докладчика на ЕП Мари-Кристин Вержиа (ОЕЛ/СЗЛ, Франция).

От 1993 г., когато започва да действа настоящето законодателство, са започнати 15 процедури за връщане, като само 7 са били успешни. Защо има толкова малко процедури и какво ще се промени с актуализирането на правилата?

Очевидно е, че съществуващото законодателство не работи. Но трябва да вземем предвид контекста. Директивата от 1993 г. бе приета с премахването на вътрешните граници на ЕС (създаването на единния пазар – бел.ред.). Целта й беше да защити най-престижните и ценни културни паметници.

Един от основните проблеми е анексът към сега действащата директива, изброяващ всички категории културни обекти, които могат да бъдат предмет на процедури за връщане. Това на практика означава, че по определен начин страните-членки не са свободни да избират кои обекти са важна част от тяхното културно наследство и следва да се считат за национално богатство. Затова решихме да премахнем този анекс.

Другият проблем са изискванията за старинност и финансова стойност на обектите. Процедурите за връщане могат да се прилагат само към много скъпи картини, например. В това няма логика, тъй като страните-членки трябва да могат да определят кое е важно за тяхното културно наследство, както посочват европейските договори.

Законодателството се отнася само за културни обекти, изнесени незаконно след 1993 г. Защо след 1993 г. и какво е положението с обектите, откраднати преди това?

Това е свързано с премахването на вътрешните граници (за движението на стоките – бел.ред.). Актуализираната директива ще направи възможно връщането на обекти, изнесени незаконно преди 1993 година, но засегнатите страни-членки ще трябва да постигнат съгласие.

Можете ли да дадете някои примери за културни обекти, които не са били върнати заради пропуски в съществуващото законодателство?

Има много малко примери, тъй като голяма част от страните-членки се отказват да започнат процедури поради високите прагове. Комисията споменава искане от Унгария за връщане на картина от 17-ти век, продадена през 2009 г. извън страната за 46 000 евро. Тъй като прагът сега е 150 000 евро, процедурата е била неуспешна. С промените в законодателството прагът се премахва.

Европейският парламент ще гласува по темата по време на пленарното заседание на 16 април.

РЕФ. : 20140408STO42838

Източник: Пресслужба Европейски парламент